Принципно много мразя постове “днес имам рожден ден, да видим как ще се променя сега”. Та да съобщя изключително интересната за света новина. От петък ще ме съдят с пълни присъди. Сега е моментът да убия някого.
Взех си втора книга от ЗеСТ Прес, обаче приликите в качеството с предишната свършват с хартията… и непреведените части. Българският текст е ужасно зле, превеждани са често използвани термини и то по доста буквален начин – ако не знаеш какво се очаква да е в английския оригинал, може и да не схванеш бързо за какво ти говорят. Има някакви отчасти преведени неща и пояснения – “съединен (JOINed)”. На други места пък небрежно не е изключено сричкопренасянето за запазени думи от SQL. А това се прави лесно в LaTeX, предполагам с това са правили книгата. Или разни размери във футове и инчове, които съвсем спокойно са можели да бъдат конвертирани към SI и закръглени.
Иначе има хитри неща, да. Но за прочетени към 15% от книгата – много дебилни преводачески грешки се забелязват.
…е много зле. Страшно много неща ми се събраха. И трябва да са готови до петък. Как ще стане – не знам…
А пък аз си получих последната точка от wishlist-а. Даже малко предсрочно. Много ли ви е яд? А трябва… 
…е Денят! В който ще спя до късно. Не че се фукам, ама яд ли ви е?
Не стига, че почти не ми остава време за сън, ами и в училище е пълно с простотии. Просветих се как се симулира работа. Много яка тактика имат – има проверка от шефовете, надписваме резултати.
Пичове от МОМН, вие сериозно ли си мислите, че на някого му пука за мобилните ви групи? Сериозно, не се контролират подчинени с предварително известна изненадваща проверка, най-малкото е тъпо. Поне си стойте на едно място, хабите пари за бензин. А после Дянков разправя, че нямало пари за БАН. Смешник 
Та, обратно на тактиката. Във вторник всички знаят, че в сряда и четвъртък ще има проверка. Съответно не трябва да се закъснява, защото (представете си!) отсъствия се пишат. През останалото време такава практика няма. А и всеки ученик струва долу-горе 1400 лева, коледните премии намаляват рязко с всеки изгонен, не е шега работа това.
Та, идва сряда. Проверяват се присъстващи, всичко точно. Как ли пък няма да е – “Мобилната група е на втория етаж, мога да изчакам 2-3 минути докато стигнат четвъртия”. 
Обаче бяхме две седмици в грипна епидемия и не учихме. И понеже повечето учители предпочитат да си преподадат материала, така не остава време за изпитване. Декември месец е, пък масово учениците са с по една оценка по предметите с малко часове. Тук се появява устна заповед от госпожа изпълняващата длъжността Директор (за възразяващите – в българския език, когато става въпрос за представител на институция или юридическо лице, “госпожица” не се употребява 
). Общо взето идеята е – пишете оценки на килограм, не искам хора с малко оценки. След това госпожата по биология сяда и пише същата оценка като последната, която си изкарал, на повечето хора.
Моята последна обаче беше от входното. А там материалът не беше от най-любимите ми и имам 5. Така аз се оказвам изведнъж с две петици. От което, по принцип, не бих се оплаквал за биология, ама фал – от началото на годината си знам перфектно материала. То няма и как иначе да е, учим някаква чиста комбинаторика, лесно е.
Решавам да попитам защо така се получава, интересно ми е какви са мотивите. И съответно провеждаме следния “обективен” диалог, с монологични черти от към моята страна, който сам по себе си е доста… продуктивен:
аз: На какво основание имам петица?
тя: Не си вземал участие в час.
аз: А аз кой номер съм, госпожо?
тя: Не си знаеш номера ли?
аз: Знам го, обаче съм убеден, че вие не го знаете. (дневникът беше отворен пред нея, можеше да провери, ако ми знаеше поне името, ама тя и това не знае, от тази година сме при нея)
тя: Ами… ти, ъъъ… не си вземал участие и имаш съответната оценка за това.
аз: Добре, да предположим, че не съм – на кой номер щяхте да напишете оценката за моята активност?
След което се обърна, игнорира ме и почна да говори с други хора.
Яко овче поведение. Като излае кучето и юруш в кошарата. Пък после – беееееее.
В програмата за развитие на образованието до 2013, подписана от министър Фандъкова (мале, добре, че се махна тая, ама за това вече споменах), има следното: “В национален контекст е необходимо качеството на образованието да се дефинира като измерима величина [...]“. Не знам как ще го дефинират, но твърдят, че трябва да се създадат “индикатори за ефективност”. Е, хора, практиката показва, че с “изненадващи” проверки няма да се получи нищо близо до истината
След по-малко от час трябва да тръгвам за Шумен. А пък ми се спи… не е работа това 
И ще се влачим три часа в автобус, скука.
Харесвам
