13 декември
Sunday, December 13th, 2009…е Денят! В който ще спя до късно. Не че се фукам, ама яд ли ви е?
…е Денят! В който ще спя до късно. Не че се фукам, ама яд ли ви е?
Не стига, че почти не ми остава време за сън, ами и в училище е пълно с простотии. Просветих се как се симулира работа. Много яка тактика имат – има проверка от шефовете, надписваме резултати.
Пичове от МОМН, вие сериозно ли си мислите, че на някого му пука за мобилните ви групи? Сериозно, не се контролират подчинени с предварително известна изненадваща проверка, най-малкото е тъпо. Поне си стойте на едно място, хабите пари за бензин. А после Дянков разправя, че нямало пари за БАН. Смешник
Та, обратно на тактиката. Във вторник всички знаят, че в сряда и четвъртък ще има проверка. Съответно не трябва да се закъснява, защото (представете си!) отсъствия се пишат. През останалото време такава практика няма. А и всеки ученик струва долу-горе 1400 лева, коледните премии намаляват рязко с всеки изгонен, не е шега работа това.
Та, идва сряда. Проверяват се присъстващи, всичко точно. Как ли пък няма да е – “Мобилната група е на втория етаж, мога да изчакам 2-3 минути докато стигнат четвъртия”.
Обаче бяхме две седмици в грипна епидемия и не учихме. И понеже повечето учители предпочитат да си преподадат материала, така не остава време за изпитване. Декември месец е, пък масово учениците са с по една оценка по предметите с малко часове. Тук се появява устна заповед от госпожа изпълняващата длъжността Директор (за възразяващите – в българския език, когато става въпрос за представител на институция или юридическо лице, “госпожица” не се употребява
). Общо взето идеята е – пишете оценки на килограм, не искам хора с малко оценки. След това госпожата по биология сяда и пише същата оценка като последната, която си изкарал, на повечето хора.
Моята последна обаче беше от входното. А там материалът не беше от най-любимите ми и имам 5. Така аз се оказвам изведнъж с две петици. От което, по принцип, не бих се оплаквал за биология, ама фал – от началото на годината си знам перфектно материала. То няма и как иначе да е, учим някаква чиста комбинаторика, лесно е.
Решавам да попитам защо така се получава, интересно ми е какви са мотивите. И съответно провеждаме следния “обективен” диалог, с монологични черти от към моята страна, който сам по себе си е доста… продуктивен:
аз: На какво основание имам петица?
тя: Не си вземал участие в час.
аз: А аз кой номер съм, госпожо?
тя: Не си знаеш номера ли?
аз: Знам го, обаче съм убеден, че вие не го знаете. (дневникът беше отворен пред нея, можеше да провери, ако ми знаеше поне името, ама тя и това не знае, от тази година сме при нея)
тя: Ами… ти, ъъъ… не си вземал участие и имаш съответната оценка за това.
аз: Добре, да предположим, че не съм – на кой номер щяхте да напишете оценката за моята активност?
След което се обърна, игнорира ме и почна да говори с други хора.
Яко овче поведение. Като излае кучето и юруш в кошарата. Пък после – беееееее.
В програмата за развитие на образованието до 2013, подписана от министър Фандъкова (мале, добре, че се махна тая, ама за това вече споменах), има следното: “В национален контекст е необходимо качеството на образованието да се дефинира като измерима величина [...]“. Не знам как ще го дефинират, но твърдят, че трябва да се създадат “индикатори за ефективност”. Е, хора, практиката показва, че с “изненадващи” проверки няма да се получи нищо близо до истината
След по-малко от час трябва да тръгвам за Шумен. А пък ми се спи… не е работа това
И ще се влачим три часа в автобус, скука.
Как ми се спи… А леглото е на другия край на стаята.
Всъщност, май хората са в паника.
Днес се возя в един нисък Ford Transit към училище, рано сутринта, претъпкан – поне четирима бяхме прави. Навел съм си главата, няма как да стоя прав. Шофьорът минава през някаква копка, удрям се в тавана и се задавям. И почвам да кашлям, ама много злобна кашлица. А в този момент по радиото обясняваха как още шест града били пред епидемия и много хора не отивали на лекар, въпреки симптомите.
Всички се обърнаха много рязко към мен със застинали лица. Умрях… от смях
В Трявна имало болни от свински грип. По неофициални данни на осем човека са им пораснали зурли, двама имат и розови опашки. По официални данни има петима много зле и 200+ заразени, поне сутринта. Не учели. То трябва да са луди, че да ги пуснат на училище, като половината са болни от нещо, а останалите са съмнителни. В Плачковци (което се оказва, че е град вече 40 години, нищо че е от схлупени къщурки и няма и 2000 човека) също били под карантина.
Дотук добре. Всъщност е доста зле де, защото или ще надучват, или ще умрат в мъки, а второто е особено неизгодна сделка. Обаче се получава интересен парадокс. Според този, който решава разпускането на училища, детски градини и други такива масови обекти в областта, няма проблем ние да учим. Хубаво де, ами тревненците, които учат в Габрово какво правят? Ако са достатъчно несъобразителни и не си стоят вкъщи, излизат навън, лепват няколко вируса от другите несъобразителни хора, прибират се вкъщи, заразяват когото могат и на следващия ден хващат автобуса за Габрово.
Нещо ми се вижда изключително недообмислена цялата работа. Остава да разберем дали грипът или РИОКОЗ има по-добра логистика
Прясно от днес – някакви, максимум 3-4 клас, с тениски на Dimmu Borgir и Cradle of Filth. Преди седмица-две – някакъв с мешка на Anthrax, не му давам повече от пети клас. Преди месец пък някакво друго дете, беше ми под кръста – с тениска на Testament (а аз не съм намирал хубава! мизерник…
). Пак по това време – бебе в количка с кърпа за глава на Maiden.
Да не се окаже, че след време ще слушам mainstream музика с това темпо? Не че се оплаквам де
Е, финландците няма шанс да ги бием (3 500 000 от 5 000 000 слушат хубава музика по статистически данни – 70% от населението)