Две изрусени грозни продавачки в магазин за фьешън дрехи (одибос и подобни), намиращ се в подлез, разглеждат новия Sony Ericsson C903 на едната от тях. Криза било, а? Не е вярно, напълно възможно е да си вземеш телефон, който е два пъти повече от заплатата ти. От телефона грачи някаква чалгия, гледам да се размина бързо с тях.
Междувременно, гордата собственичка казва на колежката: “Мойш ли ми ми пусна бутура, че да ми пратиш песни?” 
Не бе, дишам, спокойно. Няма да давате пари за цветя. Ама нямам много време за блогване. Много не се задържам вкъщи това лято, пък когато съм тук ръчкам един проект, който “леко” се проточи като ме няма. А пък като ми омръзне си играя с най-различни “кретении”. Поне според повечето хора. Не мога да ги разбера, на мен роботиката си ми изглежда като съвсем нормален начин за убиване на свободното време. Даже се получава много добре като се добави и ракетомоделизмът: хубаво време => outdoor хоби; лошо време => indoor хоби. Купих си фотоволтаичен панел от Хонг Конг. Взех си и един Atmel AVR микроконтролер, да видя какво мога да спретна като ме притискат ограничения. Кой може да живее на 8kB флаш и 1kB рам?
И понеже никога не ми се е получавала идеята да уча от книга или някакво ръководство, съм си харесал “голям” проект, с който да пробвам максимален брой неща наведнъж. В края трябва да излезе line follower (гоу ту гугъл). Дано до март да стане. Седем месеца май са достатъчно много, за да не ми се бърка в останалите занимания.
Ама пак ще трябва да ръся пари… Как може всички яки неща да са скъпи?! Не е честно. Скучното шиене на гоблени е по-достъпно 
Платих си хоста между другото. Поне до 24 декември tuka.be ще прекара един спокоен и мирен живот. (добре де, винаги остава възможността метеорит да удари сървърите на СуперХостинг).
В момента стаята ми е в леееко лошо състояние. Ако пита някой – беше метеорит (затова и не изключвам възможността да удари дейтацентъра на СХ, много почнаха да валят тия дни). Ако много почне да пита си признавам, че правя ядрени опити. Гъбите изглеждат готино. А и единият ми кактус бяга 100 метра за 9.52 секунди. Жалко, че по състезанията пускат само хора. Пробвах и при параолимпийците. Изгледаха ме тъпо. После ме изгониха, бил съм се подигравал с тях. Не е вярно! А те не съсипват ли спортната кариера на кактуса ми?! Мизерници.
Първа страница на габровски вестник, червено каре точно до логото, понеделник и вторник:
БСП съветва: “Политиците никога не лъжат толкова, колкото по време на война, след лов и преди избори”
Ото фон Бисмарк
Същото каре, пак подписано от БСП, но този път в сряда:
Всичко се променя.
Бисмарк
Не че нещо, ама маркетинговият им екип не можа ли да избере нещо, което не звучи сякаш описва състоянието на БСП? Защото май те са тези,които лъжат преди избори и трябва да се променят.
Вчера, където и да отида – все беше пълно с идиоти, кретени, нискоинтелигентни, необразовани и други подобни индивиди. Ама тия бият останалите с много преднина:
Чакам при зъболекаря, беше закъснял с някой пациент и като отидох преди мен вече имаше едно момиче (М) и баба му (Б) – така се обръщаше към нея. Бабата беше към 55-60 години, с вдигната нагоре 5-6 сантиметрова коса и черен грим по лицето. Много. Вероятно пушачка от години, доста грозна беше.
Момичето е станало на 16 миналата седмица. Поне така каза на зъболекаря. Най-обикновена селска чалгарка – дънки с надпис “fashion”, блуза със “sport”, някакво яке, много червило (и това при положение, че някой ще и ровичка из устата…) и изрусена, по-скоро оранжева, коса с много тъмни корени. Естествено – не може без гаден смях през минута и още по-гаден глас през останалото време. Няма как да не сте срещали човек, който когато проговори единственото ви желание става някой да го убие, за да не лежите вие в затвора.
На всичко отгоре, тия двете редуваха нормален говор с шепот. Нямате идея колко мразя някой да шепне. Изключително неприятен звук е. Та, отивам аз пред кабинета и чувам тази част (по памет, бях зает да не се смея и да не се дразня… много):
Б: Ти довечера ще идваш ли при мен?
М: Мама може и да не ме пусне.
Б: Не и споменавай.
М: Че как ще дойда?
Б: Избягай и хвани автобуса, ма!
М: Мързи ме, бе!
Б: Оф. Реши си сама какво ще правиш.
М: Ще реша.
—пауза за няколко секунди—
Б: ще ходиш ли на море с (някакво мъжко име, не го запомних)?
М: Ако ме вземе мен. Може и (женско име) да хареса.
Б: Ще те вземе, по-добра си. А майка ти прави ли ти проблеми?
М: Естествено
Б: Тя и като малка си беше задръстена. Аз ще се оправя с нея.
—пак пауза—
Б: А с (друго мъжко име) какво стана?
М: Имам да му давам едни пари. Ще го оправя, да му мине.
Б: Хапчетата вземаш ли си ги редовно?
М: Даa… (много тихо)
Б: Ако сте вкъщи, нали знаеш къде съм ти оставила…
М: (прекъсва я, още по-тихо) тихо, че има хора!
Малко след това влязоха при зъболекаря и ме оставиха на тишина. Въпрос с повишена трудност: кое прилагателно най-добре описва всеки от героите?
Малко лафове в хронологичен ред:
ДЕН 1
аз: (решавам хамалска стереометрична задача без много нужда от мислене)
учител: Как я правиш?
аз: С разгъвка.
учител: Така не става. В смисъл, става де, то за решение има много начини. Ама най-добрият не е с разгъвка. И е над 200 реда. Един ученик ми я решава два месеца.
аз: (за 20 минути имам голяма част от задачата. симулирам действие до края на втория час)
ДЕН 2
учител: Носиш ли ми задачата?
аз: Коя задача?! (сериозно, нямах идея за какво става въпрос)
учител: Онази с паралелепипеда.
аз: Че тя за домашно ли беше?
учител: Сядай да я правиш, стига се оправдава.
аз: (имам готова задача, ама ме мързи да тествам. чакам да свърши часът)
учител: Ако не я направиш днес си я вземи за вкъщи.
аз: (проверявам за интернет – няма. нямам флашка в мен и затова вземам плеъра си. Win 98 не го разпознава)
аз: Господине, Windows-ът ви е прекалено стар и не се разбира с плеъра ми…
учител: Че кой ти каза да пускаш интернет?!
аз: Е това е преносима памет, няма нищо общо с интернет.
учител: Не пускай интернет!
ДЕН 3:
учител: Направи ли задачата?
аз: Не ми дадохте да я взема предния път.
учител: Не можеш ли да си я напишеш пак?
аз: Мога, ама нямам мерак да пиша отново точно тези 70 реда. Скучни са.
учител: Направи я сега. (почва да обяснява на класа каква трудна задача решавам и колко малка е вероятността да я реша тази учебна година… дебил – имах я още предния път)
аз: (тествам… трудна работа при такъв мързел. намирам бъг. две минути фиксване и работи)
аз: Господине, имам я готова.
учител: С развивка?!
аз: Да.
учител: И работи ли?
аз: Не мога да го докажа хубаво, но по индукция би следвало, че е наред, щом е добре за всички основни варианти.
учител: Я пробвай с (тука дава някакъв частен случай – оставаше и за него да не работи)
аз: (казвам отговор)
учител: Хъх. Добре. А с (друг дебилен частен случай) как е?
аз: 108
учител: 110 е
аз: Всъщност минимално е 108
учител: Не може да е по-малко от 110. Ето как става (чертае ми го на дъската)
аз: Да, при калпавото обхождане. Ако минем обаче от тук (чертая) – става 108.
учител: Ами да де, и аз това ти казвам… просто го казах по по-различен начин.
учител: Николай, я ела при мене.
аз: (отивам “при него”, което е на 80 сантиметра от сегашното ми място)
учител: Състезател си, виждам, че искаш да се занимаваш с това… ‘Айде, ще ти пиша 6. (WTF?! Това ми го казва човек, който е по-тъп от мен?)
учител: (продължава) То е хубаво по състезанията, ама аз имам мааалко по-различни изисквания. Аз се опитвам да ви подготвя за реалния живот. Защото по състезанията могат да искат да пишеш едни неща, ама като се наложи да работиш и ще разбереш, че не е само това.
аз: Спокойно, знам как е 
аз: (сядам си и изчаквам да минат оставащите досадни минути от часа)
Та така, весело си изкарвам, умирайки от скука. Между другото, същият човек преди три години ме уби със следното:
учител: Имаш вируси на флашката!
аз: Нямам. Това е първият компютър с Windows, в който някой я включва.
учител: А у вас чистиш ли си ги?
аз: Нямам Windows вкъщи.
учител: Пф. Че ти какво – с DOS ли си още?
Иронията е, че през същия този ден бях с блуза с надпис Linux върху нея, просто не се виждаше под якето ми 
В четвърти клас пак се беше пробвал да ме затапва:
аз: (кандидатствам за влизане в ПМГ от пети клас. подавам документи)
учител: Знаеш ли, че аз съм учител по информатика? Можеш ли да програмираш на нещо?
аз: Ами… Javascript… HTML? (това сериозно, имах доста добра представа какви са тия животни)
учител: А, тия не стават! (как пък го реши това?)
учител: Ние преподаваме Pascal тук. То е по-сложно това. Променливите се декларират най-отгоре. (пауза. явно очакваше “уаааа!”, изпълнено със страхопочитание) Затова, когато изпитвам някой, първо го питам какви променливи ще декларира! (тържествено)
А бе, хитър е, няма спор 
Много добре се получи. По-голямата част от хората присъстваха на всички лекции, значи са преценили, че могат да жертват един ден за такава конференция. Лекциите бяха страшни – Мариян изкърти всичко. Без брадва… СПЕЙС.БГ раздаваха приятни сиви талончета, които ви дават три години хостинг срещу 27 лева. Яд ли ви е, че не дойдохте?
Аз май сгафих с идеята да отговарям на конкретни въпроси. Уж се опитвах да избегна сухата теория и хората да не ме гледат умно и да кимат, а то точно това се получи Както и да е. Lesson learned – някой ако не разбира нещо – все тая е дали ще му говориш общи приказки или ще го оставиш той да те пита за нещо, чийто отговор се състои от… общи приказки.
Останах изненадан само от едно нещо – много хора не бяха габровци. Бих казал около 1/3 от “слушащите”. Друго интересно е, че почти никой не беше дошъл сам. Масово хората бяха на групи от по 2-3 човека. Тъпите плакати, заради които ме заболяха глезените са информирали <8 посетители, като повечето са ги видяли покрай университета (студенти бяха). Един човек само каза, че е видял плакат на автобусна спирка. Останалите са разбрали или от интернет, или от друг човек.
Ще се опитам да събера видео и картинки и да ги кача на http://gabrovo.openfest.org. А, и още нещо – който е изпуснал – спокойно, ще повторим
Ако след цялия вой, който нададохме, някой все още не е разбрал – на 31 май (неделя) ще има OpenFest в Габрово. По план лекциите са следните – кратка лекция “какво е това животно линукс” от Георги, “Свободата!” (без Санчо, салама и удивителния знак) от Бого, “wtf е системната администрация и какво пие сисадминът, че е толкова луд” от Мариян, “Ръбят ми релсите” от Стефан и “Ползваш скайп?! Мухахаххахах, кретен!” от мен.
Ако някой се интересува от истинските имена на лекциите, може да погледне как изглежда програмата към днешна дата тук (pdf, предвиден за печат).
Между другото си търсим помощници. За целта трябва да отговарят на поне едно от следните условия:
