Николай Йорданов

Понеже явно ме мързи прекалено много, за да напиша свестен пост в тоя блог, ето едно крайно заядливо есе от снощи, писано за училище

Разнообразието и несъответствието между културите на етносите, населяващи Балканите, води до чести сблъсъци между разбиранията им. Подобно на вицовете за шопския манталитет, историята показва, че балканците често се опитват да спестят усилията си, пренебрегват възможностите за проблеми, а понякога дори са готови да създадат проблеми и на себе си, стига неприятелите им също да изпитат неудобства.

Балканците са хора, които имат самочувствието, че могат сами да се справят с проблемите си, но държат на тезата, че “всички са маскари”. По същата причина те не смятат за необходимо да участват в избори, но никога не пропускат да се оплачат, че точно този политик е бил избран.

Балканецът критикува неспазването на законите, но счита за приемливо да изхвърли боклука си на улицата, защото в близките 50 метра няма кош. Също като бай Ганьо той не вижда проблем в използването на чужди вещи без разрешение, говори фамилиарно с непознати и често им досажда със собствените си проблеми, които никога не са интересни за слушателите му. Балканецът счита всички обществено достъпни неща за обществено достояние и смята за нормално да ги присвои, без значение дали са материални или не. Всъщност той не прави разлика между двата термина, поради неглижираната си правна култура и пасивна гражданска позиция.

Балканецът се радва, когато пречи на хората около себе си. Интересно е да се отбележи, че тази постъпка го издига в очите на споделящите манталитета и ниската му култура.

Балканецът не обича да работи. Също така счита за напълно естествено държавата да покрива загубите на фирмата му. За него е нормално да протестира масово при сваляне на субсидиите за тютюнопроизводство и земеделие, но няма против бюджетът на полицията да се увеличава за сметка на средствата за наука.

Балканецът завижда на по-успелите от него, но никога не извършва постъпки, които да го направят като тях. От друга страна, ако някак се уреди с псевдо-власт, не пропуска възможност да демонстрира псевдо-превъзходството си и нищожните си псевдо-умения.

Балканецът не участва с желание в дискусии, тъй като се ръководи от предразсъдъци, понеже счита себе си за експерт в област, с която се е захванал преди часове.

Балканецът често не е нищо повече от импулсивен и нагъл тарикат, стремящ се към далавера, който превръща живота си в евтин бълвоч от чалга и порнография.

А пък аз си получих последната точка от wishlist-а. Даже малко предсрочно. Много ли ви е яд? А трябва…

Лапландия, ранен следобед. Дядо Коледа просто е полудял! В брадата му се е залепила дъвка, джуджетата се мотаят с подаръците и нервно се препъват в краката му. Снежанка е в мензис и кисела като носорог, заобиколен от снимачен екип. Гълфстрийм се затоплил и няма сняг, лосовете са се разгонили и постоянно оплитат такъмите на шейната…
А бе с две думи – добрият старец закъснява фатално за раздаването на подаръци на добричките дечица. И точно в този момент, едно розовогъзесто и руменобузесто ангелче, досущ като онези пухкави летящи гъзчета, дето ги рисуват Рубенс и Рафаел, се втурва насреща му ентусиазирано и крещи:

- Дядо Коледа, Дядо Коледа! А тази елхичка, къде да я сложим, а?!? А? А?! Къде да я сложим тази елхичка?! А? А?! Тази елхичка къде да я….

Оттогава датира обичаят на върха на елхичките да се забучват малки ангeлчeта…

Май е public domain, ако не е – авторът да се обади…

I Just Made Love

Няма нужда от коментар просто

Страшно еднообразно е напоследък. Много объркващо нещо са ваканциите по никое време. И тъпото е, че тъкмо почнах да съм буден в нормалните часове на денонощието (13-04 ) и скоро пак ще трябва да ставам в 6 и нещо. Само с глупости се занимават в МОМН.

(пф, браузърът ми крашна… и той се възмути )

Вместо да се сетят, че първия час не мога да се събудя, и да сложат 8:30 или 9 за начало на нормалния учебен процес. Не че изобщо имаме нормален учебен процес, ама това е друг въпрос. Та, вместо да почваме в 8:30 и да свършваме в 15, аз трябва да стана в 6:30 (например), да отида към 7 и 10 на спирката и да хвана каквото мине. Поне по последната точка съм добре – каквото мине покрай вкъщи, все до училище ходи… с малки изключения.

Ама има и друга далавера – ако отида след 7:25, до 7:40 няма никакъв транспорт. И стигам към 8:10. Ефект от ходенето за първи час – никакъв, ама нищо, за спорта.

Или пък, ако е толкова проблемно да свършваме чак в три, има и други по-прости решения: По документи имам четири профилиращи предмета – математика, информатика, физика и английски. Остават осем непрофилиращи. Ако махнат от тях по един час, хем ще можем да свършваме по-рано (два дни с 55 минути надолу и три с около 120), хем като отида за първи час, може и да запомня нещо.

Ама не, най-доброто, което успяха да направят е да се изложат с недообмислен ППЗНП (чели ли сте го? интересен е). Особено частта с “извършване на дейности в полза на училището в свободното от учебни часове време” (чл. 139, ал. 1, т. 2 ) е изключително забавна и практически реализуема.

- Ще те изгоня!
- Ама не можете!
- Излез!
- Излез!
- Излез!

И… дотам. Или да пуснеш за следващата година някой с произволна пермутация на {2,2,3,3}. При положение, че 2.50 = 2. Ама неее. Ама хайде, какво да те правя. Ама догодина ще ти пиша с една единица по-малко. Ама не знам си какво…

Да бе. Тука усещам някакво своеобразно неизречено картелиране между олигофрените и училището. Защото, нали разбирате, че един ученик не използва вода за 600 лева годишно (малко под 300 000 литра). Да, ама с долу-горе толкова намалява финансирането, ако ученикът премине в самостоятелна форма на обучение (разбирай, ходи само на изпити). Съответно с толкова намаляват и парите за премии в края на годината. Нали не мислите, че има толкова малко училище, в което не могат останат неизхарчени пари за никого?

Пълни простотии се случват. Към момента МОМН е яко безлично, май не е било в такова състояние скоро. И по всяка вероятност и София ще се сдобие с безличен кмет. Съвсем “от трън на глог” е ситуацията – аха да се отърва министър, който не може да се справи с по-малки институции, пък 2011, като стана студент, по всяка вероятност в СУ, ще трябва да се радвам на творенията на бъдещия кмет*. Какво да правиш

* Кмет, Директор и други подобни са само в мъжки род.

———
Между другото, в понеделник ще учим ли? Уж в Габрово все още сме с най-голям процент болни, ама никаква потвърдена информация нямам все още.

Изобретих истинска шапка-невидимка – всичко поставено под нея е напълно невидимо! Засега има бъгове обаче – шапката се вижда…

… според статистиката, най-разпространената болест, от която боледуват хората, ходещи при екстрасенси и врачки, е слабоумие.

… не бъдете суеверни – носи нещастие.

… един селянин хванал златната рибка и тя започнала да му се моли: “Моля те, пусни ме и ще ти изпълня три желания!” Той я пуснал и тя избягала…

… раят е във Wacken.

… никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.

… всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.

… истината рядко е чиста и никога проста.

… за враговете ви няма нищо по-дразнещо от вашата прошка.

… не отлагайте нищо за утре, ако можете да го отложите за вдругиден.

… когато се колебаеш, кажи истината.

… на света няма нито един паралел, който да не е убеден, че може да стане екватор, стига да му дадат право на това.

… истината е най-скъпото нещо, което притежаваме. Нека я пестим!

… ако говорите само истината, не ви е нужна добра памет.

… няма смисъл да бъдете точни – губите много време, докато чакате другите.

… трябва да се пазите от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Незначителните хора винаги правят това. Истински великите са тези, които ще ви накарат да чувствате, че и вие също можете да станете велики.

… въображението е по-важно от знанието.

… този, който няма за какво да умре, няма за какво да живее.

… нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече.

… няма смисъл да мислите за бъдещето – и без това ще дойде бързо.

… великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.

… четвъртата световна война ще се води с тояги и камъни.

… никога не е грешал само този, който никога не е опитвал нещо ново.

… не си струва да разбивате стената, ако оттатък е другата килия.

… човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.