- Дядо Коледа, Дядо Коледа! А тази елхичка, къде да я сложим, а?!? А? А?! Къде да я сложим тази елхичка?! А? А?! Тази елхичка къде да я….

Оттогава датира обичаят на върха на елхичките да се забучват малки ангeлчeта…

Май е public domain, ако не е – авторът да се обади…

Няма нужда от коментар просто

(пф, браузърът ми крашна… и той се възмути )

Вместо да се сетят, че първия час не мога да се събудя, и да сложат 8:30 или 9 за начало на нормалния учебен процес. Не че изобщо имаме нормален учебен процес, ама това е друг въпрос. Та, вместо да почваме в 8:30 и да свършваме в 15, аз трябва да стана в 6:30 (например), да отида към 7 и 10 на спирката и да хвана каквото мине. Поне по последната точка съм добре – каквото мине покрай вкъщи, все до училище ходи… с малки изключения.

Ама има и друга далавера – ако отида след 7:25, до 7:40 няма никакъв транспорт. И стигам към 8:10. Ефект от ходенето за първи час – никакъв, ама нищо, за спорта.

Или пък, ако е толкова проблемно да свършваме чак в три, има и други по-прости решения: По документи имам четири профилиращи предмета – математика, информатика, физика и английски. Остават осем непрофилиращи. Ако махнат от тях по един час, хем ще можем да свършваме по-рано (два дни с 55 минути надолу и три с около 120), хем като отида за първи час, може и да запомня нещо.

Ама не, най-доброто, което успяха да направят е да се изложат с недообмислен ППЗНП (чели ли сте го? интересен е). Особено частта с “извършване на дейности в полза на училището в свободното от учебни часове време” (чл. 139, ал. 1, т. 2 ) е изключително забавна и практически реализуема.

- Ще те изгоня!
- Ама не можете!
- Излез!
- Излез!
- Излез!

И… дотам. Или да пуснеш за следващата година някой с произволна пермутация на {2,2,3,3}. При положение, че 2.50 = 2. Ама неее. Ама хайде, какво да те правя. Ама догодина ще ти пиша с една единица по-малко. Ама не знам си какво…

Да бе. Тука усещам някакво своеобразно неизречено картелиране между олигофрените и училището. Защото, нали разбирате, че един ученик не използва вода за 600 лева годишно (малко под 300 000 литра). Да, ама с долу-горе толкова намалява финансирането, ако ученикът премине в самостоятелна форма на обучение (разбирай, ходи само на изпити). Съответно с толкова намаляват и парите за премии в края на годината. Нали не мислите, че има толкова малко училище, в което не могат останат неизхарчени пари за никого?

Пълни простотии се случват. Към момента МОМН е яко безлично, май не е било в такова състояние скоро. И по всяка вероятност и София ще се сдобие с безличен кмет. Съвсем “от трън на глог” е ситуацията – аха да се отърва министър, който не може да се справи с по-малки институции, пък 2011, като стана студент, по всяка вероятност в СУ, ще трябва да се радвам на творенията на бъдещия кмет*. Какво да правиш

* Кмет, Директор и други подобни са само в мъжки род.

———
Между другото, в понеделник ще учим ли? Уж в Габрово все още сме с най-голям процент болни, ама никаква потвърдена информация нямам все още.

… не бъдете суеверни – носи нещастие.

… един селянин хванал златната рибка и тя започнала да му се моли: “Моля те, пусни ме и ще ти изпълня три желания!” Той я пуснал и тя избягала…

… раят е във Wacken.

… никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.

… всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.

… истината рядко е чиста и никога проста.

… за враговете ви няма нищо по-дразнещо от вашата прошка.

… не отлагайте нищо за утре, ако можете да го отложите за вдругиден.

… когато се колебаеш, кажи истината.

… на света няма нито един паралел, който да не е убеден, че може да стане екватор, стига да му дадат право на това.

… истината е най-скъпото нещо, което притежаваме. Нека я пестим!

… ако говорите само истината, не ви е нужна добра памет.

… няма смисъл да бъдете точни – губите много време, докато чакате другите.

… трябва да се пазите от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Незначителните хора винаги правят това. Истински великите са тези, които ще ви накарат да чувствате, че и вие също можете да станете велики.

… въображението е по-важно от знанието.

… този, който няма за какво да умре, няма за какво да живее.

… нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече.

… няма смисъл да мислите за бъдещето – и без това ще дойде бързо.

… великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.

… четвъртата световна война ще се води с тояги и камъни.

… никога не е грешал само този, който никога не е опитвал нещо ново.

… не си струва да разбивате стената, ако оттатък е другата килия.

… човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.

Лесно е да си статуя. Пълно е  такива. Разходете се по произволна улица и ще я видите пълна със статуи. Живи! Мърдат в произволни посоки без да знаят защо. Без смисъл, без цел. “Живеят” с илюзията, че вършат нещо.

Не… “живеят” е прекалено силно за тях. Те просъществуват за известно време и после изчезват някъде, на два метра от все още съществуващите статуи. И никой освен шепа статуи не си спомня за тях, не че има защо.

Чудя се на тези фигурки. Те сами избират да са такива. Защо го правят – не знам, не мога да разбера това. Дали някога са вдигали поглед нагоре, към гълъбите – също не знам. Вероятно се е случвало. Сякаш са убедени, че не могат да бъдат като тях. Глупости! Могат! Всеки може да се измъкне от черупката. Но така е по-трудно…

Как мисли една статуя? Може би не мислят. Може би не могат да мислят. А може би не искат да могат да мислят?

Статуята задължително има комплекс за малоценност. “Нищо не зависи от мен, защо да се притеснявам?” Колко удобно, нали? Или още по-наивното: “защо да гласувам, един глас нищо не променя?! Опиташ ли се да обясниш на статуята, че греши, тя веднага ще ти се присмее – представи си, как може да не си като “всички останали”. Как някакъв си идиот смее да се цепи от статуите?! Как си позволява такова нахалство в свят пълен със статуи? Безсрамник!

Ъм, не. Не ми харесва тезата им. Статуите са се ограничили в двуизмерен свят. Там не можеш да надскочиш съседната статуя. Понятието “скок” не съществува в тяхното пространство. А и защо им е? Много рядко, всъщност почти никога, от статуя се излюпва гълъб. Спокойно можем да пренебрегнем това явление. Неговата безрезултатност е показателна за смисъла от него.

Не харесвам статуите. Не харесвам малодушни хора без мнение, готови да се примирят с нещо неправилно. Не харесвам хора, които са част от масата статуи, само защото така е по-удобно. Не харесвам хора, които не мислят. Отвращават ме.

Да, идеалист съм. Да, знам, че вероятно никога няма да осъществя всички, което искам, че светът никога няма да бъде перфектен. И какво от това? Трябва ли да бъда като статуите и да се задоволя само с постижими неща? Определено не.

Преди няколко години един човек, когото не съм виждал отдавна, ми каза “какъв е смисълът да искаш нещо, което можеш да имаш?”. Само десет случайни думи, а значат толкова много. Замислих се – ако искаш нещо, което е постижимо – никога няма да надхвърлиш възможностите си. Защото, когато си решавал кои от мечтите ти могат да бъдат реалност, си бил предпазлив. Страхувал си се да не се разочароваш.

Да, СТРАХ! Страхът води статуята, въпреки че не си го признава.

И знаете ли кое е интересното, а може би и очаквано? През тези “няколко години” направих много неща, които смятах, че не бих могъл. И ако не бях поел риска от разочарование, нямаше да се докосна до тях. Не е хубаво човек да се страхува от провал; да спре, когато другите му кажат, че няма да успее. Лошо е да си предубеден или да отричаш нещо, което не си опитвал. Как можеш да знаеш, че не ти харесва, когато не си се докоснал до същината?

Не искам да съм статуя, не искам дори и да се доближавам до мисленето на статуите. Не смятам и да го правя.

* нагло открадната мисъл

И понеже никога не ми се е получавала идеята да уча от книга или някакво ръководство, съм си харесал “голям” проект, с който да пробвам максимален брой неща наведнъж. В края трябва да излезе line follower (гоу ту гугъл). Дано до март да стане. Седем месеца май са достатъчно много, за да не ми се бърка в останалите занимания.

Ама пак ще трябва да ръся пари… Как може всички яки неща да са скъпи?! Не е честно. Скучното шиене на гоблени е по-достъпно

Платих си хоста между другото. Поне до 24 декември tuka.be ще прекара един спокоен и мирен живот. (добре де, винаги остава възможността метеорит да удари сървърите на СуперХостинг).

В момента стаята ми е в леееко лошо състояние. Ако пита някой – беше метеорит (затова и не изключвам възможността да удари дейтацентъра на СХ, много почнаха да валят тия дни). Ако много почне да пита си признавам, че правя ядрени опити. Гъбите изглеждат готино. А и единият ми кактус бяга 100 метра за 9.52 секунди. Жалко, че по състезанията пускат само хора. Пробвах и при параолимпийците. Изгледаха ме тъпо. После ме изгониха, бил съм се подигравал с тях. Не е вярно! А те не съсипват ли спортната кариера на кактуса ми?! Мизерници.