Николай Йорданов

Не стига, че почти не ми остава време за сън, ами и в училище е пълно с простотии. Просветих се как се симулира работа. Много яка тактика имат – има проверка от шефовете, надписваме резултати.

Пичове от МОМН, вие сериозно ли си мислите, че на някого му пука за мобилните ви групи? Сериозно, не се контролират подчинени с предварително известна изненадваща проверка, най-малкото е тъпо. Поне си стойте на едно място, хабите пари за бензин. А после Дянков разправя, че нямало пари за БАН. Смешник

Та, обратно на тактиката. Във вторник всички знаят, че в сряда и четвъртък ще има проверка. Съответно не трябва да се закъснява, защото (представете си!) отсъствия се пишат. През останалото време такава практика няма. А и всеки ученик струва долу-горе 1400 лева, коледните премии намаляват рязко с всеки изгонен, не е шега работа това.

Та, идва сряда. Проверяват се присъстващи, всичко точно. Как ли пък няма да е – “Мобилната група е на втория етаж, мога да изчакам 2-3 минути докато стигнат четвъртия”. Обаче бяхме две седмици в грипна епидемия и не учихме. И понеже повечето учители предпочитат да си преподадат материала, така не остава време за изпитване. Декември месец е, пък масово учениците са с по една оценка по предметите с малко часове. Тук се появява устна заповед от госпожа изпълняващата длъжността Директор (за възразяващите – в българския език, когато става въпрос за представител на институция или юридическо лице, “госпожица” не се употребява ). Общо взето идеята е – пишете оценки на килограм, не искам хора с малко оценки.  След това госпожата по биология сяда и пише същата оценка като последната, която си изкарал, на повечето хора.

Моята последна обаче беше от входното. А там материалът не беше от най-любимите ми и имам 5. Така аз се оказвам изведнъж с две петици. От което, по принцип, не бих се оплаквал за биология, ама фал – от началото на годината си знам перфектно материала. То няма и как иначе да е, учим някаква чиста комбинаторика, лесно е.

Решавам да попитам защо така се получава, интересно ми е какви са мотивите. И съответно провеждаме следния “обективен” диалог, с монологични черти от към моята страна, който сам по себе си е доста… продуктивен:

аз: На какво основание имам петица?
тя: Не си вземал участие в час.
аз: А аз кой номер съм, госпожо?
тя: Не си знаеш номера ли?
аз: Знам го, обаче съм убеден, че вие не го знаете. (дневникът беше отворен пред нея, можеше да провери, ако ми знаеше поне името, ама тя и това не знае, от тази година сме при нея)
тя: Ами… ти, ъъъ… не си вземал участие и имаш съответната оценка за това.
аз: Добре, да предположим, че не съм – на кой номер щяхте да напишете оценката за моята активност?

След което се обърна, игнорира ме и почна да говори с други хора.

Яко овче поведение. Като излае кучето и юруш в кошарата. Пък после – беееееее.

В програмата за развитие на образованието до 2013, подписана от министър Фандъкова (мале, добре, че се махна тая, ама за това вече споменах), има следното: “В национален контекст е необходимо качеството на образованието да се дефинира като измерима величина [...]“. Не знам как ще го дефинират, но твърдят, че трябва да се създадат “индикатори за ефективност”. Е, хора, практиката показва, че с “изненадващи” проверки няма да се получи нищо близо до истината

Всъщност, май хората са в паника.

Днес се возя в един нисък Ford Transit към училище, рано сутринта, претъпкан – поне четирима бяхме прави. Навел съм си главата, няма как да стоя прав. Шофьорът минава през някаква копка, удрям се в тавана и се задавям. И почвам да кашлям, ама много злобна кашлица. А в този момент по радиото обясняваха как още шест града били пред епидемия и много хора не отивали на лекар, въпреки симптомите.

Всички се обърнаха много рязко към мен със застинали лица. Умрях… от смях

Прясно от днес – някакви, максимум 3-4 клас, с тениски на Dimmu Borgir и Cradle of Filth. Преди седмица-две – някакъв с мешка на Anthrax, не му давам повече от пети клас. Преди месец пък някакво друго дете, беше ми под кръста – с тениска на Testament (а аз не съм намирал хубава! мизерник… ). Пак по това време – бебе в количка с кърпа за глава на Maiden.

Да не се окаже, че след време ще слушам mainstream музика с това темпо? Не че се оплаквам де Е, финландците няма шанс да ги бием (3 500 000 от 5 000 000 слушат хубава музика по статистически данни – 70% от населението)

Две изрусени грозни продавачки в магазин за фьешън дрехи (одибос и подобни), намиращ се в подлез, разглеждат новия Sony Ericsson C903 на едната от тях. Криза било, а? Не е вярно, напълно възможно е да си вземеш телефон, който е два пъти повече от заплатата ти. От телефона грачи някаква чалгия, гледам да се размина бързо с тях.

Междувременно, гордата собственичка казва на колежката: “Мойш ли ми ми пусна бутура, че да ми пратиш песни?”

Киро: сутрин рядко мисля и се съгласявам със всеки. докато съм сънен каквото ми кажат изпълнявам безропотно…
аз: вярно? навит ли си да те изнасили коза на центъра на града… например?
Киро: ако това ми се каже под заповедна форма сутрин нищо чудно да се запътя към центъра

Вчера, където и да отида – все беше пълно с идиоти, кретени, нискоинтелигентни, необразовани и други подобни индивиди. Ама тия бият останалите с много преднина:

Чакам при зъболекаря, беше закъснял с някой пациент и като отидох преди мен вече имаше едно момиче (М) и баба му (Б) – така се обръщаше към нея. Бабата беше към 55-60 години, с вдигната нагоре 5-6 сантиметрова коса и черен грим по лицето. Много. Вероятно пушачка от години, доста грозна беше.

Момичето е станало на 16 миналата седмица. Поне така каза на зъболекаря. Най-обикновена селска чалгарка – дънки с надпис “fashion”, блуза със “sport”, някакво яке, много червило (и това при положение, че някой ще и ровичка из устата…) и изрусена, по-скоро оранжева, коса с много тъмни корени. Естествено – не може без гаден смях през минута и още по-гаден глас през останалото време.  Няма как да не сте срещали човек, който когато проговори единственото ви желание става някой да го убие, за да не лежите вие в затвора.

На всичко отгоре, тия двете редуваха нормален говор с шепот. Нямате идея колко мразя някой да шепне. Изключително неприятен звук е. Та, отивам аз пред кабинета и чувам тази част (по памет, бях зает да не се смея и да не се дразня… много):

Б: Ти довечера ще идваш ли при мен?
М: Мама може и да не ме пусне.
Б: Не и споменавай.
М: Че как ще дойда?
Б: Избягай и хвани автобуса, ма!
М: Мързи ме, бе!
Б: Оф. Реши си сама какво ще правиш.
М: Ще реша.
—пауза за няколко секунди—
Б: ще ходиш ли на море с (някакво мъжко име, не го запомних)?
М: Ако ме вземе мен. Може и (женско име) да хареса.
Б: Ще те вземе, по-добра си. А майка ти прави ли ти проблеми?
М: Естествено
Б: Тя и като малка си беше задръстена. Аз ще се оправя с нея.
—пак пауза—
Б: А с (друго мъжко име) какво стана?
М: Имам да му давам едни пари. Ще го оправя, да му мине.
Б: Хапчетата вземаш ли си ги редовно?
М: Даa… (много тихо)
Б: Ако сте вкъщи, нали знаеш къде съм ти оставила…
М: (прекъсва я, още по-тихо) тихо, че има хора!

Малко след това влязоха при зъболекаря и ме оставиха на тишина. Въпрос с повишена трудност: кое прилагателно най-добре описва всеки от героите?

Малко лафове в хронологичен ред:

ДЕН 1

аз: (решавам хамалска стереометрична задача без много нужда от мислене)
учител: Как я правиш?
аз: С разгъвка.
учител: Така не става. В смисъл, става де, то за решение има много начини. Ама най-добрият не е с разгъвка. И е над 200 реда. Един ученик ми я решава два месеца.

аз: (за 20 минути имам голяма част от задачата. симулирам действие до края на втория час)

ДЕН 2

учител: Носиш ли ми задачата?
аз: Коя задача?! (сериозно, нямах идея за какво става въпрос)
учител: Онази с паралелепипеда.
аз: Че тя за домашно ли беше?
учител: Сядай да я правиш, стига се оправдава.

аз: (имам готова  задача, ама ме мързи да тествам. чакам да свърши часът)
учител: Ако не я направиш днес си я вземи за вкъщи.
аз: (проверявам за интернет – няма. нямам флашка в мен и затова вземам плеъра си. Win 98 не го разпознава)
аз: Господине, Windows-ът ви е прекалено стар и не се разбира с плеъра ми…
учител: Че кой ти каза да пускаш интернет?!
аз: Е това е преносима памет, няма нищо общо с интернет.
учител: Не пускай интернет!

ДЕН 3:

учител: Направи ли задачата?
аз: Не ми дадохте да я взема предния път.
учител: Не можеш ли да си я напишеш пак?
аз: Мога, ама нямам мерак да пиша отново точно тези 70 реда. Скучни са.
учител: Направи я сега. (почва да обяснява на класа каква трудна задача решавам и колко малка е вероятността да я реша тази учебна година… дебил – имах я още предния път)

аз: (тествам… трудна работа при такъв мързел. намирам бъг. две минути фиксване и работи)

аз: Господине, имам я готова.
учител: С развивка?!
аз: Да.
учител: И работи ли?
аз: Не мога да го докажа хубаво, но по индукция би следвало, че е наред, щом е добре за всички основни варианти.
учител: Я пробвай с (тука дава някакъв частен случай – оставаше и за него да не работи)
аз: (казвам отговор)
учител: Хъх. Добре. А с (друг дебилен частен случай) как е?
аз: 108
учител: 110 е
аз: Всъщност минимално е 108
учител: Не може да е по-малко от 110. Ето как става (чертае ми го на дъската)
аз: Да, при калпавото обхождане. Ако минем обаче от тук (чертая) – става 108.
учител: Ами да де, и аз това ти казвам… просто го казах по по-различен начин.

учител: Николай, я ела при мене.
аз: (отивам “при него”, което е на 80 сантиметра от сегашното ми място)
учител: Състезател си, виждам, че искаш да се занимаваш с това… ‘Айде, ще ти пиша 6. (WTF?! Това ми го казва човек, който е по-тъп от мен?)
учител: (продължава) То е хубаво по състезанията, ама аз имам мааалко по-различни изисквания. Аз се опитвам да ви подготвя за реалния живот. Защото по състезанията могат да искат да пишеш едни неща, ама като се наложи да работиш и ще разбереш, че не е само това.
аз: Спокойно, знам как е
аз: (сядам си и изчаквам да минат оставащите досадни минути от часа)

Та така, весело си изкарвам, умирайки от скука. Между другото, същият човек преди три години ме уби със следното:

учител: Имаш вируси на флашката!
аз: Нямам. Това е първият компютър с Windows, в който някой я включва.
учител: А у вас чистиш ли си ги?
аз: Нямам Windows вкъщи.
учител: Пф. Че ти какво – с DOS ли си още?

Иронията е, че през същия този ден бях с блуза с надпис Linux върху нея, просто не се виждаше под якето ми

В четвърти клас пак се беше пробвал да ме затапва:

аз: (кандидатствам за влизане в ПМГ от пети клас. подавам документи)
учител: Знаеш ли, че аз съм учител по информатика? Можеш ли да програмираш на нещо?
аз: Ами… Javascript… HTML? (това сериозно, имах доста добра представа какви са тия животни)
учител: А, тия не стават! (как пък го реши това?)
учител: Ние преподаваме Pascal тук. То е по-сложно това. Променливите се декларират най-отгоре. (пауза. явно очакваше “уаааа!”, изпълнено със страхопочитание) Затова, когато изпитвам някой, първо го питам какви променливи ще декларира! (тържествено)

А бе, хитър е, няма спор