Пичове от МОМН, вие сериозно ли си мислите, че на някого му пука за мобилните ви групи? Сериозно, не се контролират подчинени с предварително известна изненадваща проверка, най-малкото е тъпо. Поне си стойте на едно място, хабите пари за бензин. А после Дянков разправя, че нямало пари за БАН. Смешник

Та, обратно на тактиката. Във вторник всички знаят, че в сряда и четвъртък ще има проверка. Съответно не трябва да се закъснява, защото (представете си!) отсъствия се пишат. През останалото време такава практика няма. А и всеки ученик струва долу-горе 1400 лева, коледните премии намаляват рязко с всеки изгонен, не е шега работа това.

Та, идва сряда. Проверяват се присъстващи, всичко точно. Как ли пък няма да е – “Мобилната група е на втория етаж, мога да изчакам 2-3 минути докато стигнат четвъртия”. Обаче бяхме две седмици в грипна епидемия и не учихме. И понеже повечето учители предпочитат да си преподадат материала, така не остава време за изпитване. Декември месец е, пък масово учениците са с по една оценка по предметите с малко часове. Тук се появява устна заповед от госпожа изпълняващата длъжността Директор (за възразяващите – в българския език, когато става въпрос за представител на институция или юридическо лице, “госпожица” не се употребява ). Общо взето идеята е – пишете оценки на килограм, не искам хора с малко оценки.  След това госпожата по биология сяда и пише същата оценка като последната, която си изкарал, на повечето хора.

Моята последна обаче беше от входното. А там материалът не беше от най-любимите ми и имам 5. Така аз се оказвам изведнъж с две петици. От което, по принцип, не бих се оплаквал за биология, ама фал – от началото на годината си знам перфектно материала. То няма и как иначе да е, учим някаква чиста комбинаторика, лесно е.

Решавам да попитам защо така се получава, интересно ми е какви са мотивите. И съответно провеждаме следния “обективен” диалог, с монологични черти от към моята страна, който сам по себе си е доста… продуктивен:

аз: На какво основание имам петица?
тя: Не си вземал участие в час.
аз: А аз кой номер съм, госпожо?
тя: Не си знаеш номера ли?
аз: Знам го, обаче съм убеден, че вие не го знаете. (дневникът беше отворен пред нея, можеше да провери, ако ми знаеше поне името, ама тя и това не знае, от тази година сме при нея)
тя: Ами… ти, ъъъ… не си вземал участие и имаш съответната оценка за това.
аз: Добре, да предположим, че не съм – на кой номер щяхте да напишете оценката за моята активност?

След което се обърна, игнорира ме и почна да говори с други хора.

Яко овче поведение. Като излае кучето и юруш в кошарата. Пък после – беееееее.

В програмата за развитие на образованието до 2013, подписана от министър Фандъкова (мале, добре, че се махна тая, ама за това вече споменах), има следното: “В национален контекст е необходимо качеството на образованието да се дефинира като измерима величина [...]“. Не знам как ще го дефинират, но твърдят, че трябва да се създадат “индикатори за ефективност”. Е, хора, практиката показва, че с “изненадващи” проверки няма да се получи нищо близо до истината

Днес се возя в един нисък Ford Transit към училище, рано сутринта, претъпкан – поне четирима бяхме прави. Навел съм си главата, няма как да стоя прав. Шофьорът минава през някаква копка, удрям се в тавана и се задавям. И почвам да кашлям, ама много злобна кашлица. А в този момент по радиото обясняваха как още шест града били пред епидемия и много хора не отивали на лекар, въпреки симптомите.

Всички се обърнаха много рязко към мен със застинали лица. Умрях… от смях

Да не се окаже, че след време ще слушам mainstream музика с това темпо? Не че се оплаквам де Е, финландците няма шанс да ги бием (3 500 000 от 5 000 000 слушат хубава музика по статистически данни – 70% от населението)

Междувременно, гордата собственичка казва на колежката: “Мойш ли ми ми пусна бутура, че да ми пратиш песни?”

Киро: сутрин рядко мисля и се съгласявам със всеки. докато съм сънен каквото ми кажат изпълнявам безропотно…
аз: вярно? навит ли си да те изнасили коза на центъра на града… например?
Киро: ако това ми се каже под заповедна форма сутрин нищо чудно да се запътя към центъра

Чакам при зъболекаря, беше закъснял с някой пациент и като отидох преди мен вече имаше едно момиче (М) и баба му (Б) – така се обръщаше към нея. Бабата беше към 55-60 години, с вдигната нагоре 5-6 сантиметрова коса и черен грим по лицето. Много. Вероятно пушачка от години, доста грозна беше.

Момичето е станало на 16 миналата седмица. Поне така каза на зъболекаря. Най-обикновена селска чалгарка – дънки с надпис “fashion”, блуза със “sport”, някакво яке, много червило (и това при положение, че някой ще и ровичка из устата…) и изрусена, по-скоро оранжева, коса с много тъмни корени. Естествено – не може без гаден смях през минута и още по-гаден глас през останалото време.  Няма как да не сте срещали човек, който когато проговори единственото ви желание става някой да го убие, за да не лежите вие в затвора.

На всичко отгоре, тия двете редуваха нормален говор с шепот. Нямате идея колко мразя някой да шепне. Изключително неприятен звук е. Та, отивам аз пред кабинета и чувам тази част (по памет, бях зает да не се смея и да не се дразня… много):

Б: Ти довечера ще идваш ли при мен?
М: Мама може и да не ме пусне.
Б: Не и споменавай.
М: Че как ще дойда?
Б: Избягай и хвани автобуса, ма!
М: Мързи ме, бе!
Б: Оф. Реши си сама какво ще правиш.
М: Ще реша.
—пауза за няколко секунди—
Б: ще ходиш ли на море с (някакво мъжко име, не го запомних)?
М: Ако ме вземе мен. Може и (женско име) да хареса.
Б: Ще те вземе, по-добра си. А майка ти прави ли ти проблеми?
М: Естествено
Б: Тя и като малка си беше задръстена. Аз ще се оправя с нея.
—пак пауза—
Б: А с (друго мъжко име) какво стана?
М: Имам да му давам едни пари. Ще го оправя, да му мине.
Б: Хапчетата вземаш ли си ги редовно?
М: Даa… (много тихо)
Б: Ако сте вкъщи, нали знаеш къде съм ти оставила…
М: (прекъсва я, още по-тихо) тихо, че има хора!

Малко след това влязоха при зъболекаря и ме оставиха на тишина. Въпрос с повишена трудност: кое прилагателно най-добре описва всеки от героите?

ДЕН 1

аз: (решавам хамалска стереометрична задача без много нужда от мислене)
учител: Как я правиш?
аз: С разгъвка.
учител: Така не става. В смисъл, става де, то за решение има много начини. Ама най-добрият не е с разгъвка. И е над 200 реда. Един ученик ми я решава два месеца.

аз: (за 20 минути имам голяма част от задачата. симулирам действие до края на втория час)

ДЕН 2

учител: Носиш ли ми задачата?
аз: Коя задача?! (сериозно, нямах идея за какво става въпрос)
учител: Онази с паралелепипеда.
аз: Че тя за домашно ли беше?
учител: Сядай да я правиш, стига се оправдава.

аз: (имам готова  задача, ама ме мързи да тествам. чакам да свърши часът)
учител: Ако не я направиш днес си я вземи за вкъщи.
аз: (проверявам за интернет – няма. нямам флашка в мен и затова вземам плеъра си. Win 98 не го разпознава)
аз: Господине, Windows-ът ви е прекалено стар и не се разбира с плеъра ми…
учител: Че кой ти каза да пускаш интернет?!
аз: Е това е преносима памет, няма нищо общо с интернет.
учител: Не пускай интернет!

ДЕН 3:

учител: Направи ли задачата?
аз: Не ми дадохте да я взема предния път.
учител: Не можеш ли да си я напишеш пак?
аз: Мога, ама нямам мерак да пиша отново точно тези 70 реда. Скучни са.
учител: Направи я сега. (почва да обяснява на класа каква трудна задача решавам и колко малка е вероятността да я реша тази учебна година… дебил – имах я още предния път)

аз: (тествам… трудна работа при такъв мързел. намирам бъг. две минути фиксване и работи)

аз: Господине, имам я готова.
учител: С развивка?!
аз: Да.
учител: И работи ли?
аз: Не мога да го докажа хубаво, но по индукция би следвало, че е наред, щом е добре за всички основни варианти.
учител: Я пробвай с (тука дава някакъв частен случай – оставаше и за него да не работи)
аз: (казвам отговор)
учител: Хъх. Добре. А с (друг дебилен частен случай) как е?
аз: 108
учител: 110 е
аз: Всъщност минимално е 108
учител: Не може да е по-малко от 110. Ето как става (чертае ми го на дъската)
аз: Да, при калпавото обхождане. Ако минем обаче от тук (чертая) – става 108.
учител: Ами да де, и аз това ти казвам… просто го казах по по-различен начин.

учител: Николай, я ела при мене.
аз: (отивам “при него”, което е на 80 сантиметра от сегашното ми място)
учител: Състезател си, виждам, че искаш да се занимаваш с това… ‘Айде, ще ти пиша 6. (WTF?! Това ми го казва човек, който е по-тъп от мен?)
учител: (продължава) То е хубаво по състезанията, ама аз имам мааалко по-различни изисквания. Аз се опитвам да ви подготвя за реалния живот. Защото по състезанията могат да искат да пишеш едни неща, ама като се наложи да работиш и ще разбереш, че не е само това.
аз: Спокойно, знам как е
аз: (сядам си и изчаквам да минат оставащите досадни минути от часа)

Та така, весело си изкарвам, умирайки от скука. Между другото, същият човек преди три години ме уби със следното:

учител: Имаш вируси на флашката!
аз: Нямам. Това е първият компютър с Windows, в който някой я включва.
учител: А у вас чистиш ли си ги?
аз: Нямам Windows вкъщи.
учител: Пф. Че ти какво – с DOS ли си още?

Иронията е, че през същия този ден бях с блуза с надпис Linux върху нея, просто не се виждаше под якето ми

В четвърти клас пак се беше пробвал да ме затапва:

аз: (кандидатствам за влизане в ПМГ от пети клас. подавам документи)
учител: Знаеш ли, че аз съм учител по информатика? Можеш ли да програмираш на нещо?
аз: Ами… Javascript… HTML? (това сериозно, имах доста добра представа какви са тия животни)
учител: А, тия не стават! (как пък го реши това?)
учител: Ние преподаваме Pascal тук. То е по-сложно това. Променливите се декларират най-отгоре. (пауза. явно очакваше “уаааа!”, изпълнено със страхопочитание) Затова, когато изпитвам някой, първо го питам какви променливи ще декларира! (тържествено)

А бе, хитър е, няма спор

Аз май сгафих с идеята да отговарям на конкретни въпроси. Уж се опитвах да избегна сухата теория и хората да не ме гледат умно и да кимат, а то точно това се получи Както и да е. Lesson learned – някой ако не разбира нещо – все тая е дали ще му говориш общи приказки или ще го оставиш той да те пита за нещо, чийто отговор се състои от… общи приказки.

Останах изненадан само от едно нещо – много хора не бяха габровци. Бих казал около 1/3 от “слушащите”. Друго интересно е, че почти никой не беше дошъл сам. Масово хората бяха на групи от по 2-3 човека. Тъпите плакати, заради които ме заболяха глезените са информирали <8 посетители, като повечето са ги видяли покрай университета (студенти бяха). Един човек само каза, че е видял плакат на автобусна спирка. Останалите са разбрали или от интернет, или от друг човек.

Ще се опитам да събера видео и картинки и да ги кача на http://gabrovo.openfest.org. А, и още нещо – който е изпуснал – спокойно, ще повторим

Ако някой се интересува от истинските имена на лекциите, може да погледне как изглежда програмата към днешна дата тук (pdf, предвиден за печат).

Между другото си търсим помощници. За целта трябва да отговарят на поне едно от следните условия:

• нямаме кафе за през почивките – някой да дари много кафе
• нямаме хора, които да инсталират дистрота по време на паралелния инсталфест
• нямаме богати чичовци, търсим спонсор (приемаме пари и хардуер, без голяма възвръщаемост)
• нямаме мрежови кабели и рутери – търсим си, за инсталфеста
• нямаме публика – всички са добре дошли

• световно признание като най-великият предсказател на земетресения, ever
• публични извинения от Г6, защото не са помислили върху предсказанието ми
• финансова компенсация в размер на БВП на Северна Корея (26 милиарда щатски долара)
• рожденият ми ден да бъде обявен за национален празник и да не се учи или работи на него
• президентски указ, с който се разрешава да трепя астролози, всяващи паника (за кратко да бъдат наричани СЛУЗ в документа)

Велик съм. Точка.

А дали наистина е така?

За неориентираните: Фил е “шеф” на JREF, същите откачалки, които дават $1 000 000 на първия човек, който докаже, че има някакви гадателски/паранормални способности. Преди е бил NASA, не помня като какъв. Към момента е и професионален блогър, драска Bad Astronomy.

Преди време пък някой си Николай Йорданов пък бил казал, че дъ-точка-бъ-точка е идиот. Ще да е бил умен тоя. Някой познава ли го?

Много забавно било така бе Като няма кой да говори за теб – сам говориш за себе си

П.П. Две минути стоях и не мога да измисля заглавие на поста…
П.П.1. цитатчето е от “1984″ на Оруел

И след цялата тая работа, защо почти никой не си прави труд да коментира? Срам ли ви е, или просто безцелното цъкане е по-интересно от мнението ви?