Николай Йорданов

А пък аз си получих последната точка от wishlist-а. Даже малко предсрочно. Много ли ви е яд? А трябва…

Лапландия, ранен следобед. Дядо Коледа просто е полудял! В брадата му се е залепила дъвка, джуджетата се мотаят с подаръците и нервно се препъват в краката му. Снежанка е в мензис и кисела като носорог, заобиколен от снимачен екип. Гълфстрийм се затоплил и няма сняг, лосовете са се разгонили и постоянно оплитат такъмите на шейната…
А бе с две думи – добрият старец закъснява фатално за раздаването на подаръци на добричките дечица. И точно в този момент, едно розовогъзесто и руменобузесто ангелче, досущ като онези пухкави летящи гъзчета, дето ги рисуват Рубенс и Рафаел, се втурва насреща му ентусиазирано и крещи:

- Дядо Коледа, Дядо Коледа! А тази елхичка, къде да я сложим, а?!? А? А?! Къде да я сложим тази елхичка?! А? А?! Тази елхичка къде да я….

Оттогава датира обичаят на върха на елхичките да се забучват малки ангeлчeта…

Май е public domain, ако не е – авторът да се обади…

…е Денят! В който ще спя до късно. Не че се фукам, ама яд ли ви е?

I Just Made Love

Няма нужда от коментар просто

Не стига, че почти не ми остава време за сън, ами и в училище е пълно с простотии. Просветих се как се симулира работа. Много яка тактика имат – има проверка от шефовете, надписваме резултати.

Пичове от МОМН, вие сериозно ли си мислите, че на някого му пука за мобилните ви групи? Сериозно, не се контролират подчинени с предварително известна изненадваща проверка, най-малкото е тъпо. Поне си стойте на едно място, хабите пари за бензин. А после Дянков разправя, че нямало пари за БАН. Смешник

Та, обратно на тактиката. Във вторник всички знаят, че в сряда и четвъртък ще има проверка. Съответно не трябва да се закъснява, защото (представете си!) отсъствия се пишат. През останалото време такава практика няма. А и всеки ученик струва долу-горе 1400 лева, коледните премии намаляват рязко с всеки изгонен, не е шега работа това.

Та, идва сряда. Проверяват се присъстващи, всичко точно. Как ли пък няма да е – “Мобилната група е на втория етаж, мога да изчакам 2-3 минути докато стигнат четвъртия”. Обаче бяхме две седмици в грипна епидемия и не учихме. И понеже повечето учители предпочитат да си преподадат материала, така не остава време за изпитване. Декември месец е, пък масово учениците са с по една оценка по предметите с малко часове. Тук се появява устна заповед от госпожа изпълняващата длъжността Директор (за възразяващите – в българския език, когато става въпрос за представител на институция или юридическо лице, “госпожица” не се употребява ). Общо взето идеята е – пишете оценки на килограм, не искам хора с малко оценки.  След това госпожата по биология сяда и пише същата оценка като последната, която си изкарал, на повечето хора.

Моята последна обаче беше от входното. А там материалът не беше от най-любимите ми и имам 5. Така аз се оказвам изведнъж с две петици. От което, по принцип, не бих се оплаквал за биология, ама фал – от началото на годината си знам перфектно материала. То няма и как иначе да е, учим някаква чиста комбинаторика, лесно е.

Решавам да попитам защо така се получава, интересно ми е какви са мотивите. И съответно провеждаме следния “обективен” диалог, с монологични черти от към моята страна, който сам по себе си е доста… продуктивен:

аз: На какво основание имам петица?
тя: Не си вземал участие в час.
аз: А аз кой номер съм, госпожо?
тя: Не си знаеш номера ли?
аз: Знам го, обаче съм убеден, че вие не го знаете. (дневникът беше отворен пред нея, можеше да провери, ако ми знаеше поне името, ама тя и това не знае, от тази година сме при нея)
тя: Ами… ти, ъъъ… не си вземал участие и имаш съответната оценка за това.
аз: Добре, да предположим, че не съм – на кой номер щяхте да напишете оценката за моята активност?

След което се обърна, игнорира ме и почна да говори с други хора.

Яко овче поведение. Като излае кучето и юруш в кошарата. Пък после – беееееее.

В програмата за развитие на образованието до 2013, подписана от министър Фандъкова (мале, добре, че се махна тая, ама за това вече споменах), има следното: “В национален контекст е необходимо качеството на образованието да се дефинира като измерима величина [...]“. Не знам как ще го дефинират, но твърдят, че трябва да се създадат “индикатори за ефективност”. Е, хора, практиката показва, че с “изненадващи” проверки няма да се получи нищо близо до истината

След по-малко от час трябва да тръгвам за Шумен. А пък ми се спи… не е работа това И ще се влачим три часа в автобус, скука.

Как ми се спи… А леглото е на другия край на стаята.